Пълен Преговор за Контролно по „Електрически Измервания“

Включва: Упр. №3 (Компенсатори), Упр. №5 и №6 (Мощности), Упр. №8 (Съпротивления), Упр. №12 (Честота и Фигури на Лисажу) + Всички Схеми, Графики, Формули и Решени Задачи

📌 Топ 15 Формули за Контролното (Бърз Справочник)

№ Тема / Метод Основни Формули Важни Бележки
1 Фигури на Лисажу (Упр. 12) $$\frac{n_x}{n_y} = \frac{f_y}{f_x} \implies f_x = \frac{n_y}{n_x} f_y$$ Обратна зависимост! $n_x$ и $n_y$ винаги се привеждат до четни цели числа!
2 Мощност (DC) по схема $V-A$ (Упр. 5) $$P_{VA} = U_V I_A, \quad P = P_{VA} - I_A^2 R_A$$ $$\Delta P_{VA} = I_A^2 R_A, \quad \varepsilon_{VA} = \frac{\Delta P_{VA}}{P}\cdot 100\%$$ Амперметърът мери вярно ($I=I_A$). Грешката е мощността в амперметъра. За малък ток / голямо $R$.
3 Мощност (DC) по схема $A-V$ (Упр. 5) $$P_{AV} = U_V I_A, \quad P = P_{AV} - \frac{U_V^2}{R_V}$$ $$\Delta P_{AV} = \frac{U_V^2}{R_V}, \quad \varepsilon_{AV} = \frac{\Delta P_{AV}}{P}\cdot 100\%$$ Волтметърът мери вярно ($U=U_V$). Грешката е мощността във волтметъра. За голям ток / малко $R$.
4 Съпротивление по схема $V-A$ (Упр. 8) $$R_{VA} = \frac{U_V}{I_A}, \quad R = R_{VA} - R_A$$ $$\varepsilon_{VA} = \frac{R_{VA}-R}{R}\cdot 100\% = \frac{R_A}{R}\cdot 100\%$$ Подходяща за големи съпротивления ($R \gg R_A$). Грешката е положителна.
5 Съпротивление по схема $A-V$ (Упр. 8) $$R_{AV} = \frac{U_V}{I_A}, \quad R = \frac{R_{AV} R_V}{R_V - R_{AV}}$$ $$\varepsilon_{AV} = \frac{R_{AV}-R}{R}\cdot 100\% = -\frac{1}{1 + \frac{R_V}{R}}\cdot 100\%$$ Подходяща за малки съпротивления ($R \ll R_V$). Внимание: Относителната грешка $\varepsilon_{AV}$ е винаги отрицателна!
6 Метод на трите уреда за мощност (Упр. 5) $$P_{3V} = \frac{1}{2R}(U_1^2 - U_2^2 - U_3^2)$$ $$P_{3A} = \frac{R}{2}(I_1^2 - I_2^2 - I_3^2)$$ Работи при DC и AC (дори при несинусоидален режим). $R$ е еталонен резистор.
7 Електродинамичен ватметър и ъглова грешка (Упр. 5) $$k_W = \frac{U_H I_H \cos\varphi_H}{\theta_H}, \quad P = k_W \theta$$ $$\varepsilon_\psi \approx \psi \operatorname{tg}\varphi$$ Компенсация на ъгловата грешка $\psi$: кондензатор $C$ паралелно на част от $R_д$ в напрежителната верига.
8 Разширяване обхвата на ватметър (Упр. 5) $$k_W' = k_{IH} \cdot m \cdot k_W \quad (\text{с ТТ и } R_д)$$ $$k_W'' = k_{IH} \cdot k_{UH} \cdot k_W \quad (\text{с ТТ и НТ})$$ Където $m = 1 + \frac{R_д}{R_{WU}}$, $k_{IH} = \frac{I_{1H}}{I_{2H}}$, $k_{UH} = \frac{U_{1H}}{U_{2H}}$.
9 Трифазна мощност и Схема на Арон (Упр. 6) $$P_{3\phi} = k_W(\theta_1 + \theta_2 + \theta_3)$$ $$P_{\text{Арон}} = k_W(\theta_1 \pm \theta_2)$$ Схема на Арон (2 ватметъра): само за трипроводна верига без нулев проводник!
10 Импеданс с $A, V, W$ при променлив ток (Упр. 8) $$z = \frac{U}{I}, \quad \cos\varphi = \frac{P}{UI}$$ $$R = z\cos\varphi = \frac{P}{I^2}, \quad X = \sqrt{z^2 - R^2}$$ От $X$ намираме $L = \frac{X}{\omega}$ или $C = \frac{1}{\omega X}$, където $\omega = 2\pi f$.
11 Галванометрични омметри (Упр. 8) Последователен: $$\alpha \approx S_I E \frac{1}{R_x}$$ Паралелен: $$\alpha \approx S_I \frac{E}{R_д R_H} R_x$$ Последователен: обратна и неравномерна скала ($R_x > 100\,\Omega$). Паралелен: права скала ($R_x < 100\,\Omega$).
12 Компенсатор за постоянен ток (Упр. 3) $$R_N = \frac{E_N}{I} = E_N \cdot 10^n$$ $$E_x = I R_x = \frac{E_N}{R_N} R_x$$ Нормален елемент на Уестън: $E_N = 1.01865\text{ V}$ (при $20^\circ\text{C}$). При равновесие $I_{\Gamma} = 0 \implies R_{вх} \to \infty$.
13 Проверка на уреди с компенсатор (Упр. 3) $$I_K = \frac{U_K}{R_0}, \quad R = \frac{U}{U_0} R_0$$ $$\varepsilon = \frac{X - X_K}{X_K}\cdot 100\%, \quad \varepsilon_H = \frac{X - X_K}{X_H}\cdot 100\%$$ От максималната приведена грешка $|\varepsilon_H|_{\max}$ се определя класът на точност на уреда.
14 Кондензаторен честотомер и Мост на Робинзън-Вин (Упр. 12) $$I_{cp} = C \cdot U \cdot f$$ $$f = \frac{1}{2\pi R C} \quad (\text{при } R_1=R_2=R, C_1=C_2=C, R_3=2R_4)$$ При кондензаторния честотомер $\tau_з \ll T/2$ и $\tau_р \ll T/2$.
15 Метод на нулевите биения (Упр. 12) $$f_K = |f - f_N| \to 0 \implies f = f_N$$ Използва нелинеен преобразувател + нискочестотен филтър (или електродинамичен уред).

1. Упражнение №12: Измерване на честота и Фигури на Лисажу Гарантирана задача!

1.1. Алгоритъм за изчертаване на фигура на Лисажу (Задачата от теста)

При подаване на синусоидални напрежения с честоти $f_x$ (на вход X) и $f_y$ (на вход Y) при изключено разгъващо напрежение, на екрана на осцилоскопа се наблюдава фигура на Лисажу. Броят на пресечните точки $n_x$ (с оста X) и $n_y$ (с оста Y) е в обратна зависимост спрямо честотите:

$$\frac{n_x}{n_y} = \frac{f_y}{f_x} \iff f_x = \frac{n_y}{n_x} f_y$$
⚠️ Златно правило за решаване и чертане с окръжности:
  1. Записваме отношението $\frac{n_x}{n_y} = \frac{f_y}{f_x}$ и съкращаваме дробта на най-големия общ делител.
  2. Броят на пресечните точки $n_x$ и $n_y$ трябва ВИНАГИ да бъде ЧЕТНО цяло число! Затова умножаваме числителя и знаменателя на съкратената дроб с $2$.
  3. Чертаем фигурата с помощта на допиращи се окръжности:
    • Първата окръжност винаги се чертае около началото на координатната система $(0,0)$ — тя осигурява едновременно 2 пресечни точки с оста X и 2 пресечни точки с оста Y (точки 1 и 2).
    • Всяка следваща окръжност се добавя по оста с повече пресечни точки и дава по още 2 точки само с тази ос (точки 3, 4 и т.н.).

Решена Задача 1А (Вертикална фигура по ос Y)

Условие: Да се начертае фиг. на Лисажу, ако към входа $X$ е подадено напрежение с $f_x = 300\text{ Hz}$, а към входа $Y$ — напрежение с $f_y = 150\text{ Hz}$.

Решение:

$$\frac{n_x}{n_y} = \frac{f_y}{f_x} = \frac{150}{300} = \frac{1}{2}$$

Умножаваме числителя и знаменателя по $2$, за да получим четни числа:

$$\frac{n_x}{n_y} = \frac{1 \cdot 2}{2 \cdot 2} = \frac{2}{4} \implies \mathbf{n_x = 2}, \quad \mathbf{n_y = 4}$$

Изчертаване: Тъй като $n_y = 4 > n_x = 2$, фигурата се разполага по оста Y (две окръжности една над друга). Първата окръжност обхваща центъра и дава по 2 точки на X и Y, а втората под нея дава още 2 точки с оста Y.

X Y 1' 2' 1 2 4 (и 3)
Фиг. 1: $f_x=300\text{ Hz}, f_y=150\text{ Hz} \implies n_x=2, n_y=4$ (по ос Y)

Решена Задача 1Б (Хоризонтална фигура по ос X)

Условие: Да се начертае фиг. на Лисажу, ако честотите са разменени: $f_x = 150\text{ Hz}$, а $f_y = 300\text{ Hz}$.

Решение:

$$\frac{n_x}{n_y} = \frac{f_y}{f_x} = \frac{300}{150} = \frac{2}{1}$$

Умножаваме числителя и знаменателя по $2$, за да получим четни числа:

$$\frac{n_x}{n_y} = \frac{2 \cdot 2}{1 \cdot 2} = \frac{4}{2} \implies \mathbf{n_x = 4}, \quad \mathbf{n_y = 2}$$

Изчертаване: Тъй като $n_x = 4 > n_y = 2$, фигурата се разполага по оста X (две окръжности една до друга). Първата окръжност около центъра дава по 2 точки с X и Y, а втората вдясно дава още 2 пресечни точки с оста X.

X Y 1 2,3 4 1' 2'
Фиг. 2: $f_x=150\text{ Hz}, f_y=300\text{ Hz} \implies n_x=4, n_y=2$ (по ос X)

1.2. Всички уреди и методи за измерване на честота (Теория и Схеми от Упр. 12)

А) Вибрационен (резонансен електромагнитен) честотомер

  • Принцип: Механичен резонанс на стоманени пластинки с различна собствена честота.
  • Трепти пластинката, чиято собствена честота е равна на удвоената измервана честота $2f$ (електромагнитът привлича котвата 2 пъти за един период).
  • Обхват: Промишлени честоти ($50 - 60\text{ Hz}$), само за синусоидални напрежения. Клас: $0.5 - 1.5$.

Б) Електронен кондензаторен честотомер

  • Принцип: Управляваща намотка УН превключва ключ К за всеки полупериод. В поз. 1 кондензаторът $C$ се зарежда до постоянно напрежение $U$ ($\tau_з = R_1 C \ll T/2$), а в поз. 2 се разрежда през магнитоелектрически индикатор И ($\tau_р = (R_2+R_H)C \ll T/2$).
  • Среден ток през индикатора: $$I_{cp} = f \cdot Q = C \cdot U \cdot f$$

В) Честотнозависим мост на Робинзън-Вин

  • В едното рамо: последователно $R_1, C_1$; в съседното: паралелно $R_2, C_2$; в другите две: $R_3$ и $R_4$.
  • При избиране на $R_1 = R_2 = R$ и $C_1 = C_2 = C$, условията за равновесие са: $$f = \frac{1}{2\pi R C} \quad \text{и} \quad R_3 = 2R_4$$

Г) Метод на нулевите биения

  • Смесват се измерваната честота $f$ и еталонна $f_N$ в нелинеен преобразувател (НП), следван от нискочестотен филтър (Ф) и индикатор (И).
  • Стрелката се люлее с разликовата честота $f_K = |f - f_N|$. Когато трептенията спрат ($f_K = 0$), то $f = f_N$.
УН $U_f (f)$ 1 2 K C $R_1$ U $R_2$ И $R_H$
Фиг. 12.2: Електронен кондензаторен честотомер ($I_{cp} = C U f$)
V $R_1$ $C_1$ $R_2$ $C_2$ $R_4$ $R_3 = 2R_4$ $f = \frac{1}{2\pi RC}$
Фиг. 12.3: Честотнозависим мост на Робинзън-Вин

2. Упражнение №5 и №6: Измерване на Мощност (DC, 1Ф и 3Ф AC) Гарантирана задача!

2.1. Косвено измерване на мощност в постояннотокова верига по метода на амперметъра и волтметъра

Реализира се по две схеми (наименувани отляво надясно: източник $\to$ консуматор):

V $U_V$ A $R_A, I_A=I$ K $U$
Фиг. 5.1: Схема $V - A$ (амперметърът мери точния ток $I$)
A $I_A = I + I_V$ V $R_V, I_V$ K $U=U_V, I$
Фиг. 5.2: Схема $A - V$ (волтметърът мери точното напрежение $U$)

Решена Задача 2А (Мощност по схема $V-A$)

Условие: За схема $V-A$ е известно: $I_A = 80\text{ mA} = 0.08\text{ A}$, $U_V = 2.8\text{ V}$, $R_A = 5\,\Omega$. Да се намерят: действителната мощност $P$, измерената $P_{VA}$, абсолютната грешка $\Delta P_{VA}$ и относителната грешка $\varepsilon_{VA}$.

Решение:

  1. Измерена мощност $P_{VA}$: $$P_{VA} = U_V \cdot I_A = 2.8 \times 0.08 = \mathbf{0.224\text{ W}}$$
  2. Абсолютна грешка $\Delta P_{VA}$ (консумацията на амперметъра): $$\Delta P_{VA} = I_A^2 \cdot R_A = (0.08)^2 \times 5 = 0.0064 \times 5 = \mathbf{0.032\text{ W}}$$
  3. Действителна мощност $P$: $$P = P_{VA} - \Delta P_{VA} = 0.224 - 0.032 = \mathbf{0.192\text{ W}}$$ (Или чрез $U = U_V - I_A R_A = 2.8 - 0.4 = 2.4\text{ V} \implies P = 2.4 \times 0.08 = 0.192\text{ W}$)
  4. Относителна грешка $\varepsilon_{VA}$: $$\varepsilon_{VA} = \frac{\Delta P_{VA}}{P}\cdot 100\% = \frac{0.032}{0.192}\cdot 100\% = \mathbf{16.67\%}$$

Решена Задача 2Б (Мощност по схема $A-V$)

Условие: За схема $A-V$ е известно: $I_A = 100\text{ mA} = 0.1\text{ A}$, $U_V = 3\text{ V}$, $R_V = 200\text{ k}\Omega = 2\cdot 10^5\,\Omega$. Да се намерят $P, P_{AV}, \Delta P_{AV}$ и $\varepsilon_{AV}$.

Решение:

  1. Измерена мощност $P_{AV}$: $$P_{AV} = U_V \cdot I_A = 3 \times 0.1 = \mathbf{0.3\text{ W}}$$
  2. Абсолютна грешка $\Delta P_{AV}$ (консумацията на волтметъра): $$\Delta P_{AV} = \frac{U_V^2}{R_V} = \frac{3^2}{200\,000} = \frac{9}{200\,000} = \mathbf{4.5 \times 10^{-5}\text{ W}} = 45\,\mu\text{W}$$
  3. Действителна мощност $P$: $$P = P_{AV} - \Delta P_{AV} = 0.3 - 0.000045 = \mathbf{0.299955\text{ W}}$$
  4. Относителна грешка $\varepsilon_{AV}$: $$\varepsilon_{AV} = \frac{\Delta P_{AV}}{P}\cdot 100\% = \frac{4.5\times 10^{-5}}{0.299955}\cdot 100\% \approx \mathbf{0.015\%}$$

2.2. Електродинамичен ватметър, Ъглова грешка и Схема на Арон

А) Двигателен момент и ъглова грешка на ватметър

  • Двигателен момент: $M = c I_1 I_2 \cos(I_1, I_2)$.
  • Поради индуктивността на напрежителната бобина, токът $I_2$ изостава на малък ъгъл $\psi$ от напрежението $U$: $$\alpha = K I U \cos\psi \cos(\varphi - \psi), \quad \varepsilon_\psi \approx \psi \operatorname{tg}\varphi$$
  • Компенсация на ъгловата грешка (Фиг. 5.8): Паралелно на част от допълнителния резистор $R$ в напрежителната верига се включва кондензатор $C$, така че $\psi = 0$.
  • Синусен ватметър (за реактивна мощност $Q = UI\sin\varphi$): Токът $I_2$ в напрежителната бобина се дефазира изкуствено на $90^\circ$ спрямо $U$.

Б) Схема на Арон (Метод на двата ватметъра — Упр. 6)

  • Прилага се в трипроводни трифазни системи (без нулев проводник).
  • Токовите бобини са в две от фазите (напр. 1 и 2), а краищата на напрежителните бобини са свързани към третата фаза (3).
  • Пълната активна мощност е: $$P = P_{W1} + P_{W2} = k_W(\theta_1 \pm \theta_2)$$ Знакът „$-$“ се взема при обратно отклонение на единия ватметър (когато $\varphi > 60^\circ$).
* W * $R$ C K
Фиг. 5.8: Компенсиране на ъгловата грешка на ватметър с кондензатор $C$
1 o 2 o 3 o W1 * W2 * K
Фиг. 6.6а: Схема на Арон с два ватметъра ($P = k_W(\theta_1 \pm \theta_2)$)

3. Упражнение №8: Измерване на Съпротивления (Омметри и Косвени Методи) Гарантирана задача!

3.1. Измерване на съпротивление в постояннотокова верига по схеми $V-A$ и $A-V$

Решена Задача 3А (Съпротивление по схема $V-A$)

Условие: За схема $V-A$ е известно: показание на амперметъра $I_A = 0.42\text{ A}$, показание на волтметъра $U_V = 100\text{ V}$, съпротивление на амперметъра $R_A = 1.3\,\Omega$. Да се намерят действителното съпротивление $R$, измереното $R_{VA}$ и относителната грешка $\varepsilon_{VA}$.

Решение:

  1. Измерено съпротивление $R_{VA}$: $$R_{VA} = \frac{U_V}{I_A} = \frac{100}{0.42} = \mathbf{238.10\,\Omega}$$
  2. Действително съпротивление $R$: $$R = R_{VA} - R_A = 238.10 - 1.3 = \mathbf{236.80\,\Omega}$$
  3. Относителна грешка $\varepsilon_{VA}$: $$\varepsilon_{VA} = \frac{R_{VA} - R}{R}\cdot 100\% = \frac{R_A}{R}\cdot 100\% = \frac{1.3}{236.80}\cdot 100\% = \mathbf{+0.55\%}$$

Решена Задача 3Б (Съпротивление по схема $A-V$)

Условие: За схема $A-V$ е известно: $I_A = 500\text{ mA} = 0.5\text{ A}$, $U_V = 35\text{ V}$, съпротивление на волтметъра $R_V = 200\text{ k}\Omega = 200\,000\,\Omega$. Да се намерят $R, R_{AV}$ и $\varepsilon_{AV}$.

Решение:

  1. Измерено съпротивление $R_{AV}$: $$R_{AV} = \frac{U_V}{I_A} = \frac{35}{0.5} = \mathbf{70\,\Omega}$$
  2. Действително съпротивление $R$: $$I = I_A - \frac{U_V}{R_V} = 0.5 - \frac{35}{200\,000} = 0.5 - 0.000175 = 0.499825\text{ A}$$ $$R = \frac{U_V}{I} = \frac{R_{AV} R_V}{R_V - R_{AV}} = \frac{70 \times 200\,000}{200\,000 - 70} = \mathbf{70.0245\,\Omega}$$
  3. Относителна грешка $\varepsilon_{AV}$ (ВИНАГИ ОТРИЦАТЕЛНА!): $$\varepsilon_{AV} = -\frac{1}{1 + \frac{R_V}{R}}\cdot 100\% = -\frac{1}{1 + \frac{200\,000}{70.0245}}\cdot 100\% = \mathbf{-0.035\%}$$

3.2. Електромеханични и електронни омметри (Упр. 8)

А) Галванометрични омметри (с механичен съпротивителен момент)

  • Последователна схема (Фиг. 8.1): $R_x$ е последователно на ИМ. $$\alpha = \frac{w S B_0}{k} \cdot \frac{E}{R_д + R_H + R_x} \approx S_I E \frac{1}{R_x}$$ Скалата е неравномерна и обратна ($0\,\Omega$ е вдясно при $\alpha_{\max}$, а $\infty$ е вляво). За $R_x > 100\,\Omega$. Настройка на нулата при затворен ключ К ($R_x = 0$).
  • Паралелна схема (Фиг. 8.2): $R_x$ е паралелно на ИМ. $$\alpha \approx S_I \frac{E}{R_д R_H} R_x$$ Скалата е права ($0\,\Omega$ е вляво). За малки съпротивления ($R_x < 100\,\Omega$).

Б) Логометрични омметри (Мегаомметри — Фиг. 8.3)

  • Съпротивителният момент е електрически (две кръстосани подвижни бобинки 1 и 2).
  • Отклонението зависи от отношението на токовете: $$\alpha = F\left(\frac{I_1}{I_2}\right) = F\left(\frac{R_H + R_x}{R_H + R_N}\right) = f(R_x)$$
  • Основно предимство: Показанието не зависи от нестабилността на захранващото напрежение $E$!
  • Използват се с вграден ръчен индуктор ($500\text{ V} - 2500\text{ V}$) за измерване на изолационни съпротивления ($10^8 - 10^{10}\,\Omega$).
а) Последователна (Фиг. 8.1) $R_д$ ИМ $R_x$ E б) Паралелна (Фиг. 8.2) $R_д$ ИМ $R_x$ E
Галванометрични омметри: а) последователен; б) паралелен
~ W * A $R_A, I$ V Z
Фиг. 8.7: Косвено измерване на импеданс $Z$ с $A, V, W$ (схема $V-A$)

4. Упражнение №3: Измерване с Компенсатори за Постоянен Ток

4.1. Принцип на действие, нормален елемент и работна схема (Фиг. 3.2)

E (+ -) $R_h$ $R_N$ $R_x$ $R$ $R_x + R = \text{const}$ Г $R_\delta$ $K_1$ K X N $E_x (+ -)$ $E_N$
Фиг. 3.2: Принципна схема на компенсатор за постоянен ток с помощен източник $E$

Двете стъпки при измерване с компенсатора:

  1. Установяване на работния ток $I$: Задаваме $R_N = \frac{E_N}{I} = E_N \cdot 10^n$. Поставяме ключа $K$ в положение N и регулираме $R_h$ до $\Gamma = 0$. Тогава $E_N = I R_N$. Повече $R_h$ не се пипа!
  2. Измерване на $E_x$: Превключваме $K$ в положение X и регулираме едновременно $R_x$ и $R$ (така че $R_x + R = \text{const}$), докато $\Gamma = 0$. Тогава: $$E_x = I \cdot R_x = \frac{E_N}{R_N} R_x$$

Трите основни предимства на компенсатора:

  1. При равновесие $I_\Gamma = 0 \implies$ безкрайно голямо входно съпротивление (измерва се истинското ЕДН $E_x$ без пад във вътрешното съпротивление и съединителните проводници).
  2. Много висока точност, определяща се само от еталонните резистори и нормалния елемент (клас $0.001$ или $0.01$).
  3. Точността не зависи от градуировката на галванометъра, тъй като той работи като нулев индикатор.

4.2. Проверка на волтметри, амперметри и резистори с компенсатор (Фиг. 3.4, 3.5, 3.6)

Проверка на амперметър (Фиг. 3.5): A $I_A$ $R_0$ 1 (към $U_K$) 2
Фиг. 3.5: Измерване на ток $I_K = \frac{U_K}{R_0}$ чрез еталонен резистор $R_0$
Измерване на съпротивление (Фиг. 3.6): $R_0$ $U_0$ $R$ $U$ $R = \frac{U}{U_0} R_0 \quad (I_1 = \text{const})$
Фиг. 3.6: Сравняване на падовете $U$ и $U_0$ при постоянен ток $I_1$